СТАНОВИЩЕ на експерти и неправителствени организации, обединили своята позиция относно Законопроект за съхранение на въглероден диоксид в земните недра
Уважаеми Дами и Господа,
Улавянето и съхраняването на въглероден диоксид (УСВ) е експериментална и скъпа технология, която все още не е доказано безопасна. Рисковете за околната среда и здравето на хората са твърде високи. Същевременно по този начин е невъзможно да се справим с изменението на климата.
Настояваме да се позовете на възможността, която дава Директива 2009/31/ЕО и да забраните приложението на технологията за улавяне и съхраняване на СО2 в земните недра на България.
С влизането в сила на Директива 2009/31/ЕО от 23 април 2009 година относно съхранението на въглероден диоксид (СО2) в геоложки формации Европейският съюз си постави допълнителна цел за справяне с климатичните промени и ограничаването на емисиите от въглероден диоксид, основно насочена към предстоящото изграждане на нови мощности, базирани на конвенционални изкопаеми горива.
Самата Директива, както и редица други органи, доклади и експертизи сочат, че към момента в ЕС няма достатъчно опит при изграждането и внедряването на тази технология и затова целта на тази директива преди всичко е да се елиминират евентуални заплахи и рискове за здравето на хората и околната среда. Именно за това Директива 2009/31/ЕО
НЯМА ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ХАРАКТЕР ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ В СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ В ПОСОКА ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО НА ТЕЗИ ТЕХНОЛОГИИ,
което е разписано в точка 19 на директивата[1], както и в чл. 4 ал. 1, който гласи:
„Държавите-членки запазват правото си да определят зоните, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение в съответствие с изискванията на настоящата директива. Това включва правото на държавите-членки да не позволяват съхранение в определени части от своята територия или на цялата си територия“
Заради спецификата на транспонирането на Директива 2009/31/ЕО в националното законодателство, изразяваме своето неразбиране и несъгласие с изработването на „Закон за улавянето и съхранението на въглероден диоксид в земните недра“, който да разрешава съхранението СО2, и внедряването на такива технологии на този етап у нас.
Считаме че поради характера и многото неясни въпроси и отговорности България трябва да се придържа към европейските тенденции, по примера на Австрия и Германия за ограничаването внедряването на тези технологии на този етап, което е обосновано в компонентите, мотивите и алтернативите към настоящето становище.
Допълнително сме обезпокоени от факта, че самата директива предвижда отговорността за съхранението в дългосрочен аспект или изтичането на СО2 да се поема като щети и разходи не от „оператора“, а от компетентния орган, което на практика означава, че всички потенциални рискове за хората и околната среда ще бъдат за тяхна сметка и проблемите ще се решават по индивидуална схема на всяка от страните членки (точки 30,31,32,34) и чл. 18.
Считаме за правилно посочените цели в Директива 2009/31/ЕО, точка 48 и чл. 38, че до 2015 г. следва Комисията да направи преглед и преценка от ранния етап на прилагането на директивата, и не смятаме че България може да си позволи да бъде експериментална територия за тези нови недоказани технологии в борбата за справянето с изменението на климата.
С настоящето становище от Коалиция за климата – България, изразяваме своите основни аргументи за прилагането на забрана или налагането на дългогодишен мораториум за изграждането на УСВ в България:
1) УСВ не е решение за справяне с климатичните промени
Технологията за УСВ би следвало да помага за решаването на климатичните проблеми, като се намалява количеството емисии, отделяни в атмосферата. На практика тази технология не може да осигури навреме избягване на опасната промяна в климата, дори крие рискове от същия характер в дългосрочен аспект, тъй като никой не гарантира че складираният СО2 ще бъде достатъчно дълго съхранен, а не изпуснат в атмосферата
Технологията за УСВ представлява скъп експеримент, който отклонява вниманието от истинските решения. Отклонява и значителни средства, като с нея се оправдават инвестиции в нови въглищни централи. Няма основания на базата на този скъп експеримент да се говори за „чисти въглищни технологии“, при положение че технологията вече се отхвърля в Германия и Австрия, и на практика цените на възобновяеми източници става в пъти по-евтина.
2) Съхраняването на въглероден диоксид е рисково
Безопасното и постоянно съхранение на СО2 не може да бъде гарантирано. Дори много ниски равнища на изтичания биха могли да подкопаят всички усилия за смекчаване на промяната в климата. Технологията представлява заплаха за здравето, екосистемите и климата. Не е ясно колко сериозни ще бъдат тези рискове. При транспортиране на втечнения газ в тръбопровод от комплекс Марица-изток под Стара планина до северните части на страната (например проучен е районът около Павликени) могат да се очакват различни проблеми със самия тръбопровод като корозия, разхерметизиране на системата, пукнатини. При евентуално изтичане на СО2 от подземните хранилища може да се очаква натравяне на подземните води, което ще застраши живота на хората и екосистемите.
Посочването в проучването на консултантите, наети от правителството, че на територията на областите Плевен, Велико Търново, Разград, Шумен, Добрич, Варна, Пловдив, Стара Загора, Кюстендил има потенциални подходящи места за инжектиране на въглероден диоксид, следва да отчита изброените рискове, както и мнението на жителите на тези области.
3) В България няма подходящи геоложки структури за тази технология
Поради специфичните особености на геоложкия строеж в България единствено възможните, и то след проучване, земни недра за съхранение на СО2 са частични райони от Северна България и в много по-малка степен в прилежащият ни шелф.
Защо е така:
- Подходящи геоложки структури са тези, които са изградени от специфичен ред от скални формации – единствено възможни са редуването на карбонат съдържащи скали, варовити пясъци и глинести скали и то подредени по специфичен начин и в определени геоложки структури. Това е така защото ще се съхранява газ, а това изисква специфични условия на съхранение и най-важното ненарушеност на скалите и липса на флуидна връзка с повърхността.
- По своя геоложки строеж България е разделена на две ясно очертани зони – северна и южна с делител Стара планина с различен геоложки строеж и различни особености. По принцип, в южната зона няма подходящи условия за съхранение, поради различни причини – скални формации, структури и тектоника. Единствено в северната зона могат да се установя подходящи геоложки структури за съхранение. Към момента, единственото хранилище на газове е това в Чирен и то е бивше газово находище. От подобен тип има в района на Луковит, Павликени и евентуално Добруджа. От икономическа гледна точка, най-изгодно би било да се ползва отработено газово находище, но засега такова няма. Проблемът е огромен, тъй като подходящи структури се откриват на големи дълбочини – над 1000 м – проучването е скъпо, а да не говорим за контрола и мониторинга. Споменаването в доклада на „Уорли Парсънс“ за наличие на подобни подходящи геоложки структури в района на Гълъбово е доста странно, тъй като този капан попада в рамките на голяма нарушена /тектонска/ структура и трудно могат да се установят ненарушени /херметични/геоложки структури /“капани“/.
- Друг е въпроса за наличието на подходящи „капани“ в шелфовата зона. Откриването на газово находище в северната акватория показва наличието на подобни подходящи структури, но досега от многобройните сондажи не са открити такива. Това е така, поради геоложките особености на Черно море, това е една стъпаловидна тектонска падина /грабен/, в която има силно нарушение на геоложките формации. В този случай е трудно, а може би невъзможно да се открият подходящи условия за съхранение на СО2.
- Предлагането за съхранение на СО2 в силно солен разтвор и то при налягане по-голямо от 100 бара предполага възможности за разрив на пластовете и нарушение на хранилището
- Предлагането на солни куполи за съхранение е утопия, защото те са силно пластични при високи налягания и лесно се деформират и нарушават.
- Необходимо е хранилището на въглеродния диоксид да е стабилна и неземетръсна територия, защото при разместване на земните пластове газът лесно може да излезе на повърхността и това да доведе до силно повишаване на концентрацията му. България е разположена в сеизмично активен район.
4) Цената на технологията е много висока. Технологията е експериментална
Текущите цени за изграждане на система за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид в подземни кухини е €60-90/тон. Същевременно тази година цената на въглеродните квоти е €15/тон. Това е и една от причините енергийните компании от цял свят да отказват внедряване в индустриални мащаби на улавящи инсталации без финансовата подкрепа на правителствата. По изчисления на Европейската Комисия за оборудването на централа от 400 МW с такава система, която да намали емисиите с до 85%, са нужни €750-980 милиона. Цената за тези технологии в крайна сметка ще бъде пренесена върху крайния потребител и ако това се случи у нас всички граждани в България ще заплащат двойна цена за безсмислена и опасна технология.
Приложението на технологията би довело до голямо увеличаване в цената на електричеството, произведено в ТЕЦ, тъй като централите ще имат разходи към инсталации за инжектиране.
Примери:
За да изградят централа с изгаряне на въглища и улавяне на 90% от отделените газове в САЩ заделят $1,4 милиарда ($1,0 милиард от стимулиращия държавен фонд и $400 милиона частни инвестиции).
Демонстрационният проект Illinois-ICCS project е финансиран тази година с $141,1 милиона от ARRA и $66,5 милиона частни инвестиции. Сред главните цели са да се съберат научни и технически данни, нужни за оценката на този метод за улавяне и съхранение на СО2. Другата цел на проекта е да се придвижи технологията до ниво готовност за пазарна реализация.
Подобна е и целта на няколко демонстрационни проекта в САЩ и ЕС.
В Германия се водят политически дебати и сериозни научно-технически експерименти[4], докато в България вече приемаме закон за тази технология! Закон за дейност, която ще се плаща от данъкоплатеца и приходите от която ще влязат в джоба на чуждестранна фирма изпълнител, а населението ще поеме негативите. Един вид това е легална форма на „източване“ на средства от държавата в особено големи размери. Защото България произвежда годишно около -40 милиона тона СО2, при цена €70/тон за съхранение означава €1,5-2,1 милиарда, което е огромен разход за страна като нашата.
Вместо да насочи усилията си към стимулиране на научноизследователска дейност и проекти, които чрез решаването на проблема да доведат до реално присъствие на страната в „зелената“ икономика със съответните финансови постъпления и работни места, законодателят гарантира законово включване на българския данъкоплатец само в разходната част на тази икономика.
Стотиците километри трасе на тръбопроводите изискват специален режим – в определена зона не могат да се засаждат дървета и някои култури, ограничени са някои видове селскостопанска дейност, поливането, използването на определен вид торове и химикали, нарушава се ландшафта. Това означава огромни площи земеделска земя с ограничен статут на използване.
5) Алтернативи на УСВ
Земните недра могат да се използват по устойчив и безопасен начин в борбата с климатичните промени чрез изграждане на геотермални електроцентрали;
Съществува огромен неизползван потенциал в България за борба с климатичните промени чрез мерки за залесяване, опазване на горите и ограничаване на дърводобива;
В закона не се споменават никакви алтернативи, като био-абсорбирането. Разновидност на био-абсорбирането е производството на биопродукти с пазарна реализация. Това е реална алтернатива не само за намаляване на цената на абсорбирането на СО2, а и производството на хранителни артикули и биогорива. За тази цел се използват изключителните свойства на някои водорасли.
Съществуват и други алтернативни, като производство на метан от СО2.
Реални алтернативи за ограничаване на CO2 са енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и залесяването. Призоваваме да се работи в тази посока, а не да се регламентират дейности, които не решават, а създават проблеми.
Повишаването на енергийната ефективност, развитието на достъпните технологии от ВЕИ, санирането на сградния фонд, възстановяването на горите, ще снижат значително парниковите емисии в нашата страна и ще обезсмислят напълно необходимостта от огромни инвестиции в УСВ технологията у нас.
Предложеният законопроект е преждевременен и има редица пропуски по отношение на рисковете за здравето на хората и околната среда, безопасността и бъдещите финансови задължения на държавата към оператора на инсталацията за инжектиране.
Разумна алтернатива би било и обявяването на мораториум за внедряването на технологията УСВ в България до 2020г.
В този срок ще станат по-ясни резултатите от приложението на УСВ в страни с по-подходящи геоложки формации. Ще станат ясни последиците върху околната среда, както и реалната цена, след анализ на вредите и ползите. Нашата страна ще има възможност в този 9 годишен период на мораториум да инвестира средства в повишаване на енергийната ефективност, саниране на сградния фонд, развитие на достъпни зелени технологии – вместо да прави рискови инвестиции в eкспериментална, скъпа и недоказана технология като УСВ. Ще избегнем и скъпо струващите решения на технологичните проблеми-осигуряване на цялата технологична верига (улавяне, транспорт и съхранение).
Надяваме се изразената позиция да бъде взета под внимание при разглеждането на законопроекта.
Следните юридически лица подкрепят становището:
Грийнпийс –България
Световен фонд за дивата природа (WWF) – България
За Земята
Коалиция за климата – България
Екофорум за устойчиво развитие
Фондация за околна среда и земеделие
Федерация Интереко-21
Европейски съвет на научните и културни общности
Международен център за координация на екологическата информация за река Дунав – Белене
Студентски информационен център – София
Българска агенция за регионално развитие – Благоевград
Асоциация на комуникационни и информационни специалисти – София
Фондация „Адра -България“ – София
Младежки клуб „Славяни“ – София
СДС ще работи по няколко активни политики през следващата година, заяви след последното заседание на партията народният представител д-р Ваньо Шарков. Ще продължим да настояваме за въвеждането на фискални правила за стабилност и ще се противопоставяме на хармонизирането на данъците, което за България би означавало увеличение и намаление на инвестициите.
