01-ви февруари: Ден на почит и признателност към жертвите на комунистическия режим в България
Днес председателят на СДС Мартин Димитров отдаде почит на жертвите на комунистическия режим в България. Лидерът на сините поднесе венец от името на партията пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим, намиращ се пред НДК.
На поклонението присъстваха още държавният глава на Република България г-н Росен Плевнелиев, депутати от Синята коалиция, представители на Съюза на репресираните, близки и роднини на загиналите.
След церемонията, в църквата „Св. София” бе отслужена и панахида, в памет на загиналите организирана от Съюза на репресираните.
За втора поредна година в България се отбелязва Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. През 2011 г. 1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит, като решението е взето по предложение на президентите на Република България д-р Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
Малко история …
На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват новата българска история с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.
Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че „присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва“. Години по-късно историците публикуват телеграма на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 г. с текст „Оправдать никого не следует“. Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският „народен съд“ убива общо 2730 българи. Екзекуцията на политиците е извършена същата нощ до запустяла яма близо до Централните софийски гробища. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
По-долу представям някои факти около „съдебните процеси“ и личността на избитите. Да прочетем, да вникнем и никога да не забравяме престъпленията на комунистическите убийци и злодеи! Ето и сведенията, които копирах за тия, които не знаят истината за случилото се, но искат да я узнаят:
На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 присъди 20-годишни, 946 присъди 15-годишни, 687 присъди 10-годишни и 3741 на по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.
За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155. По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.
Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.
Присъдите на съда: смъртни – 2618, доживотни тъмнични – 1226, 20-годишни – 8, 15-годишни – 946, 10-годишни – 687, по-кратки присъди – 3741.
Народният съд е нелегитимен. Той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от „народния съд“ се вписва в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа. За сравнението осъдените на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2618 от българския Народен съд.
Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон.
След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд – през януари-февруари 1945 г. – като „виновен“ в сътрудничество с „фашистка“ Германия и осъден на смърт, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.
Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след това – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно – през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет.
На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.
Проф. Богдан Филов е арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро – на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.
Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.
(Информацията е взета от Свободната енциклопедия Уикипедия.)