01-ви февруари: Ден на почит и признателност към жертвите на комунистическия режим в България

Днес председателят на СДС Мартин Димитров отдаде почит на жертвите на комунистическия режим в България. Лидерът на сините поднесе венец от името на партията пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим, намиращ се пред НДК.

На поклонението присъстваха още държавният глава на Република България г-н Росен Плевнелиев, депутати от Синята коалиция, представители на Съюза на репресираните, близки и роднини на загиналите.

След церемонията, в църквата „Св. София” бе отслужена и панахида, в памет на загиналите организирана от Съюза на репресираните.

За втора поредна година в България се отбелязва Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. През 2011 г. 1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит, като решението е взето по предложение на президентите на Република България д-р Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

Малко история …

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват новата българска история с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.

Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че „присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва“. Години по-късно историците публикуват телеграма на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 г. с текст „Оправдать никого не следует“. Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският „народен съд“ убива общо 2730 българи. Екзекуцията на политиците е извършена същата нощ до запустяла яма близо до Централните софийски гробища. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

По-долу представям някои факти около „съдебните процеси“ и личността на избитите. Да прочетем, да вникнем и никога да не забравяме престъпленията на комунистическите убийци и злодеи! Ето и сведенията, които копирах за тия, които не знаят истината за случилото се, но искат да я узнаят:

На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 присъди 20-годишни, 946 присъди 15-годишни, 687 присъди 10-годишни и 3741 на по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155. По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.

Присъдите на съда: смъртни – 2618, доживотни тъмнични – 1226, 20-годишни – 8, 15-годишни – 946, 10-годишни – 687, по-кратки присъди – 3741.

Народният съд е нелегитимен. Той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от „народния съд“ се вписва в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа. За сравнението осъдените на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2618 от българския Народен съд.

Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон.

След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд – през януари-февруари 1945 г. – като „виновен“ в сътрудничество с „фашистка“ Германия и осъден на смърт, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.

Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след това – парцелирано за нови гробища. До 1995 г. нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно – през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет.

На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.

Проф. Богдан Филов е арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро – на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

(Информацията е взета от Свободната енциклопедия Уикипедия.)

Скъпи приятели, поздравяваме ви с настъпилата нова 2012-та година.

Някъде някой беше написал че българите не празнуват посрещането на новата година, а празнуваме това че сме преживели старата. Това е много песимистично, но и малко вярно. За съжаление положението в нашата страна тази година беше много тежко.

Ние се надяваме за една Нова 2012-та година, която да бъде много просперираща и вие с нея здрави и щастливи. Когато новата година потропа на твоята врата посрещни я с вяра и усмивка, а нейната отплата ще е здраве, щастие и много късмет през цялата година!

Време е за ново начало. Времето още е наше!

ОБЩИНСКОТО РЪКОВОДСТВО НА СДС ВЕЛИКО ТЪРНОВО ВИ ЖЕЛАЕ ВЕСЕЛА И ЩАСТЛИВА КОЛЕДА !

Четирима великотърновци бяха наградени от Асоциацията на българските футболисти на церемония във Балабановата къща в Пловдив.

Председателя на Комисията за младежта и спорта в Община Велико Търново Камен Алекисев , председателят на Зоналния съвет на БФС Георги Велинов, бронзовият медалист от САЩ`94 и настоящ селекционер на Футболния съюз Бончо Генчев и журналиста Петко Павлов бяха отличени за цялостен принос в развитието на детско- юношеския футбол.

Красивите статуетки и грамоти връчиха  заместник- министърът на физическото възпитание и спорта Иван Ценов и изпълнителният директор на Футболната централа Борислав Попов.

Община Велико Търново е наградена за партньорството си към Националната програма „Децата и футбола“. Наградата бе приета от председателя на Постоянната комисия за младежта и спорта към Общинския съвет Камен Алексиев, който потвърди поетите ангажименти за подпомагане развитието на спорта и в частност футбола сред подрастващите, и възстановяване на базата в града. Над 250 футболни турнира, в които са участвали около 70 000 деца, са организирани за 12 години по програма „Децата и футболът“. Всички те са получили пълна футболна екипировка, съобщи още Георги Бойчев. През 2011 г., въпреки кризата турнирите са били 25, с един повече в сравнение с 2010 г. и са обхванали 5000 момчета.

Два от турнирите- за купа „Кока-кола“ и за купа „M&BM“ се проведоха във В. Търново. Старата столица е домакин на програмата вече десет години.

Сред наградените в Пловдив бяха кметове, спонсори, футболни деятели и журналисти. Всички те заявиха, че ще продължат да работят в полза на децата и през 2012 г.

60 БЪЛГАРИ УЧРЕДИХА КЛУБ НА СДС В БЕЛГИЙСКАТА СТОЛИЦА БРЮКСЕЛ, съобщи за „Борба” неговият председател – търновецът Димо Шабанаков. Сбирката се е провела на паметната дата 10 ноември и е била лично уважена от евродепутата Надежда Нейнски, от народния представител от СДС във Великотърновска област д-р Ваньо Шарков и от главния секретар на синята партия Димитър Иванов. Събранието се провело в препълнено българско ресторантче в Брюксел, където редовно се събират нашенците, разказа Шабанаков. Лидерите на СДС пък са му подарили фланелка на капитана на ФК „Левски” Христо Йовов, понеже самият Шабанаков е върл фен не само на синята партия, но и на синия футболен клуб. Нещо повече, боляринът, който от осем години живее в Брюксел, но не къса връзките с родното Велико Търново, е и учредител на местен фен клуб на името на белгийската столица. В него членуват около 100 българи, повечето от които логично са се записали и в синия партиен клуб.
„Идеята да учредим партийна структура, макар и в сърцето на Европа, дойде след последните президентски избори, където за съжаление СДС се представи неубедително”, разказа Шабанаков. Той допълни, че връзката между местните български емигранти и евродепутат Нейнски е направил областният лидер на СДС Мирослав Трифонов, който, разбира се, също е запален фен на ФК „Левски” и като такъв поддържа връзки с Шабанаков. Всъщност Димо Шабанаков е първият областен председател на фен клуб „Левски” още от 1994 г. Търновци го познават и като съдържател на култовото заведение „Синият лъв”. Макар и зад граница, семейството на синия фен още го поддържа за радост на левскарите от региона. Димо разказва, че през последните осем години винаги е гласувал за президент и Народно събрание, макар и от Брюксел. И разбира се, винаги за кандидатите на СДС. Гласувал е и през 2007 г., когато за първи път избирахме евродепутати. Негов заместник в СДС клуба в Брюксел пък е един от най-старите емигранти – арх. Илия Григоров от София. Той живее и работи в белгийската столица още преди промените в България от 1989 г. Всъщност синята партия прави свой клуб в Брюксел в началото на 90-те години, но не след дълго дейността му е замразена заради раздорите в СДС. Сега обаче председателят му е решен да работи активно и да помага, затова и насловът на учредителната сбирка е бил „Време е за сините”…
„Докато живеех във Велико Търново, не съм се занимавал с политическа дейност, но разбира се, не съм оставал безучастен и винаги съм гласувал. Даже съм провеждал агитация”, разкрива Шабанаков.
Той разказа още, че в космополитната белгийска столица освен българска общност има солидно присъствие на полски, румънски, марокански, бразилски, португалски и т.н. емигрантски общности. Само че няма нито расизъм, нито пренебрежително отношение към представителите на различните националности. Световната икономическа криза като че ли минава покрай Брюксел, поне засега, твърди още Шабанаков, който там се занимава с дребен бизнес. Престъпност почти няма, защото по думите му полицията пипа яко. Брюксел обаче е доста мръсен град, твърди още търновецът. Повечето от мъжете българи работят в строителния бранш, а съпругите им са домакини. Самият търновец, както и болшинството от нашенците в Белгия са със статут на пребиваващи с петгодишна давност. „След този срок е напълно възможно да се сдобием с гражданство”, казва още Димо.
„Българите поддържаме връзка помежду си, срещаме се поне веднъж в месеца, а по празници и на Великден задължително си устройваме празненства. По Коледа пък повечето от нас се прибират по родните места. Във Велико Търново си идвам поне веднъж-два пъти в годината. По отношение на строителството намирам родния си град фантастично. Обаче улиците са ужасни, както и маркировката”, обобщава впечатленията си съдържателят на „Синия лъв”…